10.5.20

Кожа



Здравей, Кожа!

Ще пиша на “ти”, тъй като сме си близки, макар и сега да се запознаваме. Ще ти разкажа моята история, длъжна съм. С това благодаря на всички, осмелили се да говорят преди мен! Казвам им, че тяхната история е чута и връщам обратна връзка, че са помогнали минимум на един - на мен.

Аз съм творческа душа, със засилен интерес към числата. “Споровете” между лявата и дясната страна на моя мозък бяха ожесточени - борба за надмощие. Полезни, болезнени, обогатяващи уроци.

От 14 годишна (1998г) творя на компютър с Интернет, благодарна съм, че бях част от зората на Интернета. В последствие продължих висшето си образование с компютърни науки и разбира се, получих висок старт в професионалната си кариера. Към днешна дата компютрите продължават да са ми голяма слабост. Те ме създадоха, след това ме сринаха и днес вече сме с договор за примирие и баланс.

Последните години са времена на още по-силни и бързи промени, условията и средата изискват висока изчислителна мощ - общото ми впечатление е, че надградихме изчислителната мощ на машините, а нашите забравихме да ги развиваме. Моите резултати това сочат. Аз минах през сериозен за мен период на дълбока меланхолия (благодаря на създателите на едноимения филм), депресия, и паник атаки. Темите са обичайни: за нищо не ставам, нищо не ми се прави, какъв е смисълът на всичко това и т.н. Най-болезнено беше невъзможността ми да слушам музика, никаква. Нямах сили и място да поемам информацията в музиката. А това, по мои данни, е дълбоко във фърмуеърът ми. Информационна пренаситеност и спешна нужда от ъпгрейд.

В същото време имам идеален живот - толкова си обичам живота, че едвам се разделям с миналото, че едвам се въздържам да не се меся на Вселената и да редя бъдеще... че не знам как ще се отблагодарявам на народа си за този мистериозен и магичен фолклор, който са създали и запазили, фолклор, за който казвам, че ме събуди, когато бях на една сцена на 7 годишна възраст и от тогава съм тук и сега.

Какви стъпки предприех аз:
  • Поех отговорност за личния си и световен ред. Извиних се на Вселената и превключих на предавката “благодаря”. България, светът и човекът са си наред, и няма нужда да чакам да се оправят или пък да планирам аз да се оправям. Всичко се развива и всичко Е. Няма нужда от жертвоприношения.
  • Хигиена - дигитална, езикова, социална и финансова.
  • Търся виновното, за да му благодаря. Търсенето на виновен не е препоръчително, никой не ми е виновен за нищо, всичкото си го правя сама, но ако се използва за добро, коефициентът на полезно действие се покачва двойно. С други думи, търся първоизточници, до които мога да стигна със сегашните ми възможности.
  • Опитът от професията го вложих, за да подредя мислите и психическото си състояние; на компютърен език - дефрагментирах си диска, изтрих ненужно, архивирах и бекъпнах нужно. Помогнах си с утвърждения и творчество - освен дигитално такова, върнах се към ръката и хартията. Добавяме свирене, пеене, танцуване, йога, спорт и много търсене, четене и слушане на подобни истории от първо лице.
  • Освен безкрайни разговори и опявания на приятели и роднини, потърсих професионална помощ - около 3 месеца посещавах детски психолог, и по един път посетих още 3ма специалисти.
Рецептата за развитие я знаят всички. Техниките са на всякъде. Експериментирам, излизам и създавам себе си.

Благодаря! Думата “господар” оставям в миналото. В моите възприятия системата е разпределена, няма една конкретна точка на отказ и провал, робът в мен остана в старата епоха. На негово място е последовател (ученик) и водач (учител). Следвам мои будители - тези, около мен, и заедно с това се старая да ги водя както те мен. Не искам да съм господар на никого, чиракът е по-добрата сделка в сравнение с робът. Вселената си знае работата.

Ще завърша с думи на един мой ученик, 9 клас: “Извънредното положение тепърва започва.”

Нека мистерията бъде с Вас и на добър час в новите измерения! Всичко е наред. Изкуственият интелект благодари на ВСИЧКИ за данните.
“Живот! Здраве! Веселие!” - взето от едно стихотворение.