notoserif

5.21.2020

Приказка в бъдещето



Вчера се запознах с писмата-изявления на Камен Донев до някаква част от неговата публика. Как съм го пропуснала това миналата година не знам, но ми се събра сице, което може да се събере - поглед, стомах, мозък..
Защо?
Точно този човек, да пише и говори така, и казва дори, как си е мълчал до тогава, но вече решил и той да си каже?!
Дори след толкова представления и казани-преподадени истини за нашия пуст нрав, напомням, той е артист и казва много повече с работата си, отколкото със странните си писма. Така и не довърших проучването си докрай. Не разбрах какво са говорили критиците за него, общото ми впечатление беше, че е обичан от публиката, и да, филмът “Уют” получи двуполюсови и объркани мнения, ама какво толкова?! Ситуацията отстрани може ли да се разглежда като “Камен Донев получи проста критика и се обиди, защото егото му като на един истински овен не можа̀ да издържи?” Не знам, няма да проучвам. Не ме интересува. Дразни ме, че този артист се докара или беше докаран до думи, които замърсяват. И сега си трябва м е т е н е.
Камен Донев е мой идол и будител. Уча, гледам и слушам много внимателно и чиракувам дистанционно от много време при него. Даже исках и да се омъжа за него, но след като той се задоми, изоставих това желание. Мил спомен ми е, когато “си пътувахме почти заедно” до Русе. Тогава, на една бензиностанция, засичам Камен Донев на истинско живо (не да го гледаш в представление, това си е голяма работа за един почитател) да чака на опашка, минах покрай него, после чаках да ме изпревари с колата, после го видях спрял при едни полицаи и после пак ме изпревари. Видео си правих даже на второто изпреварване.
Този българин, Камен Иванов Донев, за мен е нещо като най-натовареният човек в България по зададени мои лични критерии. Да речем, ще използвам “натоварен”, заради простата статистика от изиграни представления в определени зали, кръстени на кво.. мафиоти. Какъв отбор само - представяш мъдрост, истини и български фолклор в зали, наречени на съмнителни компании с безсмислен бизнес, продаващ страх. Плакатите ти да съдържат светли думи като “народен”, “просвета” и “творчество” и да трябва да включиш тъжната информация в коя зала ще се случи чудото на живия спектакъл. Когато работих над един плакат за едно голямо като послание, но все още по-скромно като изпълнение спортно събитие в Русе, аз усетих колко е вече прекалено това с имената. Маркетинг, спонсорство, собственост, ама чак пък толкоз. Избрах черен цвят за името на залата, въпреки, че събитието е за деца, и си пожелах тази зала скоро да не се казва така. И за Христо и Евлоги Георгиеви последно разбрах, че уж не се знае от къде са им парите, но според Уикипедия: “Централната част на сградата на СУ на стойност 6 млн. златни лева е построена с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада.” Името на университета не носи името на тяхна компания или техните лични имена. Ползваме Уикипедия, защото страницата на Софийския университет няма мобилна версия (?!) и като един истински интернет потребител прекарах секунди там и си тръгнах.
Всякакви безумия, да, имената на залите са най-малкият проблем? Аз не съм съгласна. Поколения растат облъчвани от думи със съмнително послание. Просвета? Има ли я? Колко още уроци да изнесе господин Донев? Някой учи ли вкъщи? Пише ли домашни? Не.
Обединение? Ами аз като гледам, доста са се обединили всички. И понеже читателят е свикнал всичко да му е сдъвкано, всички са се обединили около себе си, обединението се изразява в това, че всички се снимат и се показват.
Нека отразя и пожарът в едни известни сараи, ей така, извън контекст. Леле, той се бил размножил, брачни или извънбрачни, и чакаме син да наследи и поеме. Аха, и на никой не му пука, аха, ясно. Резерви, разпределения?! “Господине, Аз контролирам всичко, не Вие.” - една жена казала. Уж с умни хора говоря постоянно, перфектен живот ви казвам, че имам, даже един път станах принцесата на народа, еее казвам ви, наистина си е кеф да си принцеса. Ама аз разцъках историята малко, преписвайки от най-добрите, и искаха да ме дават на някъв китайски наследник, по време на военен преврат, а аз съм влюбена в един италиански българин, пак принц, и искам да избягаме в Монако. Обиколихме света с италианеца и се “разведохме”, заради братовчедките му. Сестра ми взе трона, защото е по-организирана, а аз, както може да се види от любовния ми живот съм доста {не}капризна. Първото ми представено предложение за брак, аз го приех, на 18г бях. Важно е да се упомене, че съществува предсказание, че когато принцесата се омъжи, ще се случи Чудото на чудесата! Тунелът в Шипка ще бъде разкрит и златото, скрито под България, ще се намери. Еха, изпрах!
По право тронът беше мой, защото новият закон гласи, че вторият брой взима властта. Еволюцията пробва ново двайсе, да инвестира в проучване на второто дете и да развива неговия управленчески ген, понеже първите много се ояли и малко смяна на местата. Тя и затова ми се разсърди, защото знаеше, че така или иначе тя щеше да управлява, и шеше да има какво да яде (телците уважават храната), просто аз я набутах и да се вижда.

Следва продължение ...